| РЕФЕРАТ
по траколагия
„Тракийските държави и Рим
IIв.пр.Хр.-II в.след Хр.”
Изготвил:Вангелия Данчева
Фак.№0606043
I курс’’История’’
За установяването на римската власт в тракийските земи между Дунава и Балкана основни в българската историография са проучванията на:ГЕРОВ,Б.Романизмът между Дунава и Балкана,I(публикувано в края на 40-те години).В последните години изследванията на епиграфските паметници,които са в основата на историческите данни за I-III в.от н. е. в балканските земи,донесоха много нови постановки и изводи,които коренно промениха редица класически тези.Това наложи и преиздаването на някои паметници,сторено от ГЕРОВ,Б. в:’’Земевладението в римска Тракия и Мизия(I-IIIв.)’’ 1977г.,където са включени и много от тезите на автора по проблематиката на римската епоха.Друго важно издание за римската епоха е книгата на ТАЧЕВА,М.’’Проблеми на тракийската политическа история’’1983г.За римския контрол, осъществяван над Тракия след 146г.пр.н.е. полезна информация получаваме от SHERWIN-WHITE,A.N.’’Roman Involvement in Anatolia’’1977.
След големите сътресения за обществено-политическия живот в Римската република през последните десетилетия на IIв.пр.н.е.предизвикани от аграрните реформи на братя Гракхи и двете сицилийски въстания,зората на последния век от нейното съществуване била отново окървавена от демократичното движение начело с Апулей Сатурнин,без да предвещава нищо добро.Кризата в републиканския Рим била подсилена и от Съюзническата война през 92-89г.пр.Хр.
Освен на политическите с съюзници в лицето на сапейските и одриски владетели,Рим можел да разчита през разглеждания период само на легионите си.За съжаление основния писмен извор за епохата-Т.Ливий,е достигнал до нас само чрез съхранените съдаржания на книгите от загубените декади на „История на Рим от основаването на града”,или чрез кратките прегледи на Флор,Евтропий и Фест.Кратки и лишени от подробности са и съобщенията на по-късните автори Орпзий,Йорданес и дори Амиан Марцелин.
-1-
През 129г.пр.н.е. след потушаването на въстанието на Аристоник,Рим влязъл в наследство на пергамските владения в Тракия.Херсонес Тракийски заедно с градовете в него на изток до старата тракийска крепост Бисанте били превърнати в агер публикус на римския народ под контрола на македонския управител,но кените не били окончателно победени.
Когато се обсъжда римското завоевание в Тракия,се стига неминуемо до един много успорван проблем,засягащ границите на основаната през 146г.пр.н.е. провинция Македония.Проблемът е решаван главно в чуждата историография,в която има две основни мнения.Едното е защитавано от Гайер,според когото източната граница на провинцията стига до река Нестос.Другото мнение е на Уолбенк.Напоследък в историографията бе твърде убедително показано ,че Рим не е бързал да превръща новозавоюваните земи в провинции , ярък пример за което е Македония след 167г.пр.хр.Без съмнение по същия начин е процедирано и с земите на траките по егейското и пропонтйското крайбрежие.Независимо от тежкото си вътрешно политическо положение,заради което сенатът вероятно не преминал към провинцианизирането,а потърсил съюза дори на одриския Котис,тук била приложена изпробваната в самнитските войни стратегия на постепенното нахлуване.
Войните срещу обединените нападения на траки и скордиски по македонската граница стават задача номер едно на римските провинциални управители. Нападенията на меди,беси,дардани,скордиски зачестяват толкова много, че Рим бил принуден да праща в Македония между 119 и 106г.пр.Хр.вместо претори-управители с проконсолски ранг.
В много извори за сьбитията от края на века се сьдьржат сведения за няколко решителни сражения на римляните срещу скордиски и траки,в който решителните битки са най-вече в Тракия.
-2-
Един новооткрит надпис от остров Книдос обаче сьдаржа наред с известия от преди закон на Рим за пиратите и ново сведение за македонския претор Дидий ,с което се оточни полето на военни действия.Според надписа Дидий подчинил Кенийския Херсонес, тоест кените във вътрешните земи на Херсонес Тракийски.С това се допълва и сведението на Йорданес за Дидий,който подчинил траките и превърнал земите им в римска провинция.Колко навътре в Тракия са достигнали в завоеванията си римляните,не може да се определи точно.Във връзка с тези войни Йорданес съобщава като най-свирепи в Тракия скордиските, хемимонтите и астите, на който Дидий наложил римското робство.
От същия надпис става ясно и римското администриране на Кенийския Херсонес.Тук трябвало да идва ежегодно и да остава поне 60 дни римският управител на Македония,за да контролира таксите и да обезпечава сигурността на римляните и техните съюзници срещу агресията или несправедливост.С победата на Дидий във войната през 101-100г. срещу траките,началото на новия век заварва Тракия с първата териториална загуба от балканската римска агресия.
Войните на Пулхер са първата голяма военна офанзива във вътрешна Тракия и резултати те били затвърдени за западните области чрез сраженията на войските на проконсула в Македония Г. Скрибоний Курион.За неговата тежка война срещу гетите и дарданите,които подчинил,достигайки прав от римските военноначалници Дунав, споменават много от късните автори. Сраженията били изключителни тежки.
Траките вероятно са искали да се възползват от напрежението в Рим около избухването на II Митриданова война (74-67г.),защото изворите съобщават за двугодишния поход на М.Теренций Варон Лукул в Тракия, консул в Македония през 73г.Лукул превзел съпротивляващите се градове Ускудама,Кабиле и Филипополис, воювал и в днешна Странджа срещу хемимонтанците, преминал Хемос и през земите на гетите.По крайбрежието в ръцето му
-3-
падали град след град съюзените с Митридат черноморски колони-Аполония,Месанбрия,Калатис,Тони и Хистрия;според някои извори Лукул стигал дори до Танаис, където Митридат имал съюзници.Лукул превърнал независимите колонии в федерати на Рим и поставил в тях свои префекти.
Връхна точка в три годишната съпротива срещу римската власт е без примерния героизъм на Спартак-тракийски гладиатор, който повел своите поробени братя в най-тежката за Рим робска война.През тези най-тежки в историята на Римската република години на война от Испания до Азия, в Италия били доведени легионите на Помпей и Крас, за да ликвидират след три годишна упорита война най-голямото робско въстание.
Победите на Лукул в Тракия не означавали обаче, че тя е покорена. В кариерата на много от следващите провинционални управители отново изпъкват данни за войни срещу траките, в които изрично са споменати беси,одриси, гети и др.Тракия събирала сили и по времето на походите на проконсула в Македония Г.Антоний Хибрида успяла да ликвидира всички завоевания на Лукул (61г.пр.н.е.).Тежки сражения срещу бесите трябвало да води и Г.Октавий,бащата на Октавиан Август.От цицероновата реч против Л.Пизон,научаваме за походите му срещу одриси ,бесии дори днетелети,които заради жестокото им отношение с тях забравили за приятелските си отношения с римляните.Траките опустошавали цяла Македония и дори стигнали до Тесалоника.Нахлуванията в Македония продалжили с променлив успех и през следващите години, в които за римляните израснал нов мощен тракийски противник-гетската държава.Гетският цар успял да подчини земите между средното течение на Дунав и Днепьр,както и федерираните от Рим черноморски колонии до Месамбрия, воювайки и срещу съюзните с Рим одриси.Той паднал като жертва на заговор малко преди Г.Юлий Цезар да се реши да свика войските си за поход срещу него.Закъснението на Цезар в това отношение се оказало гибелно за диктатора.
Изобилните сведения в римската историография за
-4-
гражданските войни по времето на I и II триумвират предоставят и много данни за техните политически съюзници и противници между тракийските династически домове и особено за съдбата на одриската и сапейската династия.
Римските съюзници на Балканите са били твьрде объркани по времето на войната на Помпей и Цезар през 48г.,завършила при Фарсал,както и по времето на войната на Октавиан и Марк Антоний срещу републиканските войски на Брут и Касий, решена с битката при Филипи през 42г.пр.хр.
Ако името на Котис е опетнено от Цицероновия разказ, то не бива да се забравя, че с него е свързан и пьрвият документ и домашен тракийски извор за етническото осъзнаване на този тракийски владетел.Това е надписа от Бизия в чест на баща му, цар Садала, и майка му,царица Полемократия,и посветен на отечествените богове.За Котис изворите не споменават повече нищо.
Морската битка при Акциум (31г.пр.хр.),в която флотът на Антоний и Клеопатра бил подгонен от флота на Октавиан, осигурила продължителна власт на Цезаровия племенник и политически приемник.Тази власт,наричана в историографията „принципат”,наред с другите си характеристики е белязана и с укрепването на римското владичество по Средния и Долния Дунав.
Неизяснена в изворите е войната на Македонския управител Марк Прим с одрисите през 24-23г.Тя би могла да бъде свързана с опита на династичния им дом да си възвърне властта, отнета им от сапеите след смъртта на цар Котис.Между 16 и 11 г. пр.н.е. римляните трябвало да воюват, за да запазят властта си по дългия фронт от река Тиса до устието на Дунав срещу даки,сармати,гети,беси и др.До края на I десетилетие на новата ера били настанени и пехотни обединения, за да пазят проходите и политическото спокойствие в завладяните земи.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:ТАЧЕВА,М. „История на българските земи в древността”II част СОФИЯ 1987 59-79стр.
|