МЕЖДУНАРОДЕН СЛАВЯНСКИ ИНСТИТУТ
РЕФЕРАТ
ПО
НАЦИОНАЛНА ИКОНОМИКА
НА ТЕМА: ОСНОВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ НА КИТАЙ
РАЗРАБОТИЛ
АНЕЛИЯ ЛЮБОМИРОВА ТОДОРОВА
НАПРАВЛЕНИЕ: ИКОНОМИКА
ФАКУЛТЕТЕН НОМЕР: 411732
І УВОД
Китай е древна страна с най-многобройно население на планетата. Тя е народна република, състояща се от 21 провинции, пет автономни района на националните малцинства и три града на централно подчинение – Пекин, Шантай и Тянцзин.
През 20-те години на реформиране и отваряне на Китай, китайската икономика привлече вниманието на целия свят. Китай е все още страна, в която се влагат инвестиции, в развити технологии в областта на телекумуникациите, промишлените домакински ел. уреди и др., като възможностите на промишлените високи технологии в Китай е на високо световно ниво, една част от придприятията са способни да инвестират в чужбина. Предприятията “Дунсин” и “Хуауей” участват в търгове за изграждането на мрежа от стационарни телефони и мобилни комуникации. “Джунсин” участва и в търг за доставка на дизелови мотриси.
До края на месец юли 2004 г. чуждестраните предприятия в Китай са общо 490 000. Чуждестраните капитали са вложени в промишлеността, услугите, селското стопанство, инфраструкрурата.
От 1979 г. Китай следва политика на “семейство с едно дете”, често налагана със силови мерки. Последствията й са: чувствително спадане на раждаемостта, създаването на поколение от разглезени единствени деца в семейството, заплаха от демографска деформация на обществото в бъдеще, когато броят на младите хора ще бъде недостатъчен, за да поемат те икономическият товар и грижата за по възрастното поколение.
Китай от полуколониална и полуфеодална страна се превърна в индустриално-аграрна държава със значителни възможности. Изглаждането на различията в ръзвитието на приморските и на вътрешните й провинции е един от важните проблеми на страната.
ІІ ГЕОГРОФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, НАСЕЛЕНИЕ, ОБИЧАЙ И ИСТОРИЯ
Китайската народна република, често наричана просто Китай е държава, разположена в Източна Азия. По площ е на трето място в света след Русия и Канада, а по население е първа. Столица е град Пекин.
Републиката граничи с Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско море – периферните части на Тихия океан. Най-големи заливи са Западнокорейски, Ляодунски, Бохайуан, Бакбо, полуострови – Ляодунски, Шандунски, острови – Тайван, Хайнан.
Китай е предимно планинска страна с характерно стъпаловидно понижение на релефа от запад на изток. В западната част преобладават високи планини и плата, на юг е Цинхай – Тибетското плато. По периферията се издигат високи от 7000-8000-метрови планински системи – Хималай, Каракорум, Кунлун, Наншан, Памир и др.
Китай е разположен в умерения, субтропичния и тропичния климатичен пояс. Освен това голямо значение за климата имат обширната континентална площ, голямата височина на вътрешните райони и крайокеанското положение на Източен Китай.
Източен и Южен Китай имат гъста речна мрежа. Реките са многоводни и плавателни. Там текат най-големите реки на Китай – Яндзъ, Хуанхъ, Амури др. Западен Китай е беден на реки. Там риките са маловодни, а една част от тях имат епизодично течение. Най-големите са Тарим, Черен Иртиш, Или, Едзингол.
Китай е заобиколен от Великата китайска стена, Която е най-дългата в света.Дължината й е 6000 км, направена е от камъни и пръст и е висока колкото една къща. Върху стената по цялата й дължина има павиран път, който е толкова широк, че по него могат да минат 5 коня наредени в редица. Тази забележителност е направена преди повече от 2000 години при първия китайски император Цин Шъ Хуанди, за да служи като защита на империята му от нашествията на хуните. Един милион войници и работници били принудени да работят на строежа. Този, който оставя разстояние между отделните камъни, колкото в него да се вмъкне покът, бил осъждан на смърт. За окончателното й изграждане били необходими повече от десет години.
Името Китай произхожда от Цин. Той превърнал Китай в могъща империя, но бил много жесток и не познавал никаква милост към враговете си. Заповядвал те да бъдат разрязвани на две или зарявани живи. Императорът Цин наредил на поданиците си да му построят огромна гробница в една местност, Си Ан Шиан. Искал и след смъртта си да бъде охраняван от жестоки войници и затова заповядал да направят войска, която да е вечна. Наредил да бъдат направени повече от 7000 войници, 600 коня и 125 бойни колесници. Императорът искал мястото на гробницата му да бъде запазено в тайна и затова погребвали много хора живи при изграждането й. Неговата войска останала скрита под земята, докато през 1974 г. няколко селяни я открили, копаейки кладенец.
Много от нещата, които улесняват живота ни, са открити от китайците преди хиляди години. Най-впечатляващо е откриването на барута още преди хиляда години. Употребявали го за направата на фойверки, но най-вече по време на бойни действия. Войниците го възпламенявали и шумната експлозия всявала ужас у неприятеля. 200 години по-късно китайците направили първите ракети, с които подпалвали враженския лагер. Измислили бомбите и първи са използвали барута за зареждане на оръдия.
Китайците започнали да правят коприна преди около 3500 години. Запазили тайната на производството й в продължение на 2000 години. Осъждали на смърт всеки, който бил заловен да изнася ноя или копринени буби извън страната. Коприната била толкова ценна, че я използвали като средство за заплащане и я разменя ли срещу злато, сребро, когато търгували с други страни.
Днес китайските градове са много гъсто населени, а на полето селяните обработвали всяка педя земя. Всеки ден се ражда повече от 35 000 деца. Китайчетата ходят на училище по шест дни в седмицата. Започват учебните занятия в 8 сутринта и се прибират в 16 часа. Въпреки, че Китай е трета по площ в света изхранването на населението е голям проблем.
Китайската писменост съществува от преди 4000 години. Те имат отделна азбука както нас, а използват 50 000 йероглифи, всеки един от които има самостоятелно значение. По-голямата част от китайците научават само около 5000 йероглифа, една десета от всичките 50 000.
Китайските празници са много пищни. Винаги има представления с участието на животните, в които китайците вярват, че носят късмет – драконите и лъвовете. Посрещането на Новата година е наистина забавно. Всяка година носи името на едно от 12 животни. Има година на кучето и на дракана. Китайците вярват, че всеки носи характера на животното, в чиято година е роден. Празненствата за посрещането на Новата година продължават цял месец. Най-весел е празникът на фенерите. Хората украсяват домовете си с различна по големина и форма фенери и организират шествия с фойеверки. Огромен дракон е начело на процесията. Той е направен от бамбуков скелет, покрит с коприна или хартия. В него влизат до 20 души, които го карат да танцува по улиците. На китайските празници има и танцуващи лъвове. Понякога има и танцьор, коъто се закача с лъвау за да демострира неговата сръчнаст.
Едно от най-редките животни в света се намира в Китай – пандата. Пандите живеят в китайските гори. Китайците ги наричат бейшунг, което означева бяла мечка. Козината на гиганстката панда е черно и бяло. Тя е гъста, непропоскаема и пази животните от студа и влагата. Хората убивали пандите заради козината им. Вярвали, че притежават магическа сила за закрила от злите духове. Днес пандите се срещат само в няколко района с гъсти бамбукови гори. Тези живатни изяждат огромни количества бамбукови листа и клони. На ден поглъщат около 30 кг бамбук. На свобода има около 500 панди. В Китай за тях са създадени специални резервати. В зоологическите градини по света живеят още около 100 панди.
Сегашният брой на населението е резултат от неговия естествен прираст през втората половина на ХХ век. Още през 50-те години се прие програма за ограничаване на раждаемастта. В резултат на финансово поощряване на семействата с едно дете годишният прираст бе чувствително намален и сега той е между 12 и 15 млн. Души. Средната гъстото на населението е около 125 д./км.км.
Характерна особеност на населението на Китай е неговото неравномерно териториално разположение. Около 90% от него е в източните провинции. Близо 2/5 от населението на страната са в подтрудоспособна възраст.
От общия брой на населението китайците представляват 93%. В страната живеят още 60 други националности. В религиозно отношение преобладаващата част от населението изповядва будизъм и конфуцианство.
Китай е слабо урбанизиран. Само около 1/3 от неговото население е градско. Независимо от това около 40 градаве имат милионно население. Неравномерното териториално разположение на големите градски центрове създава проблеми за цялостното икономическо и социално развитие на страната.
ІІІ СТОПАНСТВО, ПРОМИШЛЕНОСТ, ЗЕМЕДЕЛИЕ
Страната е с промишлено-аграрен характер. През последните 40-50 години икономическото й развитие е твърде неравномерно поради сложни вътрешнополитически и стопански причини. По редица показатели – най-вече на човек от населението, земеделие, наука и техника, отбрана. Нейното реализиране даде сравнително добри резултати. През паследните години ролята на Китай в световната икономика бързо расте, което е свързано с дълбоките промени в обществения им живот и с икономическите реформи отначало в селските райони, а по-късно и в различните сфери на икономиката. Вече почти напълно е решен проблемът с осигуряване на населението с продоволствени продукти.
В миналото основа на китайската индустрия са били отраслите на леката промишленост. Днес се развиват нови отрасли като нефтохимия, електротехническа и атомна промишленост, самолетостроене. Страната е първа в света по добив на въглища, по производство на цимент, велосипеди, шевни и перални машини, памучни тъкани. Постепенно развитие получи туризмът.
Коренно се изменя географията на промишленастта. В миналото около 70% от предприятията са били в крайбрежните райони. Сега те се строят във ността на страната, в близост до суровините, до работната сила и потреблението. Отличителна черта на енергетиката е използването на въглищата като основна суровина. Около ¾ от електроенергетиката се получава в ТЕЦ. Расте постоянно добивана нефт и земен газ. Големи ВЕЦ са построени на реките Хуанхъ, Яндзъ и Сунгари. По общо производство на електроенергия Китай дели 3-4 място в света в с Япония, след САЩ и Русия. Металургията е добре осигурена със суровини. Обособени са три големи бази на черната металургия и Централен Китай. Страната се нарежда сред първите шест в света по производство на цветни метали. Съвременото машиностроене на Китай включва практически всички подотрасли и производства и дава разнообразна продукция. През последните години нараства производството на битови електроуреди, прибори, компютри, съобщителна техника. Широко разпространени са предприятията с чужди капитали. Най-значителни машиностроителни центрове са Шанхай, Харбин, Пекин, Шънян, Чанчун. С високи темпаве се развива химическата промишленост и особено нефтохимията. По производство на минерални торове страната е трета в света след ОНД и САЩ. От отраслите на леката промишленост най-развито е текстилното производство, което има стари традиции. По производство на памучни тъкани страната е първа в света. Много добре развита е и коприненотексилната промишленост. Най-големи центрове са Шанхай, Нанкин и Сиан. Хранително-вкусовата промишленост е свързана с районите на суровините и потреблението.
Земеделието е важен отрасъл на китайската икономика. Зърнените култури заемат почти 80% от всички посеви. С най-голямо значение е производството на ориз – основна храна на китайците. Главните райони на производство са по долината на Яндзъ и в южните части на страната. Пшеницата се произвежда предимно в Голямата Китайска равнина и по р. Хуанхъ. Посевместно разпространено е производството на картофи, батати, зеленчуци и плодове. Памукът и тютюнът са най-важните технически култури. Производството на чай е традиционно за страната.
Въпреки че заема второстепенно място, животновъдството е много добре развито. По общ брой на отглежданите животни страната е сред първите в света. За обработване на земята навсякъде се отглеждат говеда и биволи. В западните райони е развито овцевъдството, а в Тибет главно домашно животно е якът. В полупустиннитеи пустинните райони се отглеждат камили, в Североизточен Китай – коне и магарета. Около големите градове се отглеждат свине и птици. В южните и източните райони традиционно развитие е бубарството.
ІV ВЪТРЕШНИ РАЗЛИЧИЯ
На територията на страната се отделят три големи икономически зони. Първата е високо развита приморска икономическа зона, обхващаща предимно източните провинции на страната. Тук са разположени главните промишлени центрове на Китай – Шанхай, Аншан, Гуанджоу и столицата на страната – Пекин. Градът е възникнал още през ІІ хилядолетие пр.н.е. Бъдещото развитие на този район е свързано със създаването на нови свободни икономически зони, в които чуждестраните капитали се ползват с редица предимства, намаляват се или се отменят данъци, има специална доставка на суровини и работна сила.
Втората икономическа зона обхваща средно развитите централни провинции на Китай. В тази вътрешна зона се осъществява постоянно нарастване на производството на електроенергия, химически продукт, добив на суровини и5 разработване на наукоемките отрасли. Най-големите центрове са Ланджоу, Сиан, Чинцин.
Третата икономическа зона обхваща относително слабо развитите западни и северозападни провинции. Основа на стопанството тук е слабопродуктивното земеделие и добивната промишленост. Съществува специална програма на китайското правителство за развитие на тази зона.
Интересен район на страната е Тибет със сурови природни условия. Тук е столицата на будизма – Лхаса, главен административен, икономически и културен център на Тибет.
V ТЪРГОВСКО – ИКОНОМИЧЕСКА ОБСТАНОВКА В КИТАЙ
Обемът на вноса и износа се е увеличил от 20.6 млрд щатски долара през на 851.2 млрд щатски далара през 2003 г., от 32-ро място в света по обем на търговия се издига до 4-то. През 2003 г. обемът на вноса достига 412.8 млрд щатски долара, и отново си поделя третото място, заедно със страните-износителки в света в света.
Преди в Китай не са свлагани чуждестранни инвестиции, а сега размерът им непрекъснато се увеличава. През последните години Китай заема първо място сред развиващите се страни. През следващите две години Китай ще бъде страната с най-голям размер на усвоените чуждестранни инвестиции в света.
До края на 2003 г. по света са създадени 7470 предприятия с китайски инвестиции. В над 160 страни и региони по света преките китайски инвестиции вече надвишават 33.2 млрд щатски долара.
Китайското провителство насърчава либерализацията. След приемането на страната в СТО, Китай пое някои ангажименти – съкрати немитническите мерки, намали значително митата.
В Китай има следните важни видове митническо облагане – данък добавена стоиност, акциз. Вносното мито установява тарифа, които се прилагат спрямо привилегированите страни, договорени са преференциалните тарифи. Върху вносните стоки могат да се прилагат временни тарифи, но само за ограничен период от време.
Съгласно съответните клаузи на Присъединителния протокол на Китай в СТО, касаещи намаляването на митата за селскопромишлена продукция, общият размер на митата е спаднал през 2003 г. до 10.6% през 2004 г., от които митото за промишлени стоки намаляло от 10.6% на 9.8%, митото за селскостопанската промишленост намаляло от 17.4% на 15.8%. Съгласно поетите ангажименти, митото на 3000 вида вносни стоки ще бъде намалено в различна степен.
След присъединяването си към СТО, Китай пое и всички ангажименти пред света, внесе поправки в над 250 документа, ускори процеса на отваряне към света, изпълни година по-рано от предвиденото ангажимента си за процедурите за получаване на лицензи за извършване на външна политика. Китай насърчава привличането на чуждестранните инвестиции в индустрията на високите технологии, насърчава чуждестранните предприятия да участват в реформата на държавните предприятия.
През месец юни 1989 г. Китай и България подписват “Споразумение за инвестициите Между Китайската народна република и Народна република България”. През месец ноември 1989 г. е подписано “Споразумение между Китайската народна република и Народна република България на двойното данъчна облагане”.През месец юли 2002 г. двете страни отново подписват поправката на Споразумението за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и собствеността и предотвратяването на укриване на данъци. Сключването на тези Споразумения определя законово развитието на двустранната търговия.
Историята на двустранното търговско-икономическото сътрудничество между Китай и България е много дълга. Правителствените ръководители на двете страни отдават голямо значение и дават голям принос за развитието на двустранното търговско-икономическо сътрудничество.
Китайските инвестиции в България се преориентират от сферата на изнасната търговия и ресторантьорството, първоначално промишленото производство, леката промишленост, домашни електроуреди и др. Сфери. С китайски и български инвестицииса създадени смесени предприятия за производството на климатици, все повече се работи за постигането на “обща победа за двете страни”. Най-важните проблеми, които стоят днес са: постигане на взаимно разбиране, осъществяването на инфра връзки не е безпрепятствено. Същевременно се надяваме, че българското правителство ще предприеме активни мерки за стимулиране на инвестиции, ще усъвършенства инвестиционната политика и административно обслужване.
VІ ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Във вноса на страната преобладават промишлените стоки – машини и съоражения, и някои хранителни стоки. През 1984 г. 14 китайски града получиха статут на “свободни икономически зони”. Това допринесе много за развитие на търговията и внасяне на чуждестранен капитал. Главните търговски партньори на Китай са Япония, САЩ, западноевропеиските страни, Хонконг.
Транспортът е от особено важно значение за икономиката на Китай. Почти половината от товарооборота и превоза на пътници става чрез железопътният транспорт. Важна роля играе Транскитайската магистрала от Уримчи на запад през Ланджоу до Шанхай на изток. По дължината на речните пътища Китай е на второ място в света след ОНД. Водният, въздушният и тръбопроводният пранспорт придобиват все по-голямо значение. Най-гъста е транспортната мрежа в източните прови5нции, докато на запад транспортът е слабо развит.
Огромни са природните ресурси на страната. Тя заема едно от първете места в света по запаси на въглища, желязна и манганова руда, боксити и цинк, калай, живак, каменна сол, гипс. Огромните водни ресурси крият в себе си големи запаси на хидроенергия.
Държавният съвет ръководи огромната правителствена машина. Той е на върха на пирамида от министерства и комитети и отговаря за това политиката на партията да бъде привеждана в изпълнение на национално и местно ниво. На теория Държавния съвет отговаря пред парламента, но по-често той предлага закони, които след това да бъдат одобрявани от НН. Най-важните функции на този орган са да подготвя и ръководи плана за развитие на националната икономика и държавния бюджет, както и да следи за реда и законността.
СЪДЪРЖАНИЕ
І УВОД
ІІ ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, НАСЕЛЕНИЕ, ОБИЧАЙ, ИСТОРИЯ
ІІІ СТОПАНСТВО, ПРОМИШЛЕНОСТ, ЗЕМЕДЕЛИЕ
ІV ВЪТРЕШНИ РАЗЛИЧИЯ
V ТЪРГОВСКО – ИКОНОМИЧЕСКА ОБСТАНОВКА В КИТАЙ
VІ ЗАКЛЮЧЕНИЕ
|